Дидо от Д2: “Последвай ме, в дивото”
Всеки от нас носи дивото в себе си и иска да покорява! Просто сме склонни да го забравяме
Знаехме, че Дидо от Д2 е голям почитател на велосипедите, но не предполагахме, че е чак такъв “маниак”! Неговата страст към карането на велосипед започва преди около две години, като първо кара предимно в града. “Всъщност, историята е малко по-дълга, само, че завършва злополучно – откраднаха ми колелото, когато бях на 17 години. ”, замисля се Дидо. “Имах невероятен бегач и с едни приятели почти всяка седмица карахме по 40-50 км до едно село, после минавахме през Белоградчик и беше страхотно приключение! Но след като ми откраднаха колелото, много се ядосах и спрях да карам за доста дълго време.”
Преди няколко години, обаче, негов приятел го връща към тези приключения и то с още по-голяма страст! Дидо определено не си играе на дребно, а се хвърля директно в дълбокото – включва се в планинския супер маратон “Витоша 100км”- колоездачна обиколка на планината с маунтин байк. Описва го като приключение заради тежкото натоварване от над 12 часа каране, но и заради пресечения терен, струмните пътеки и разбира се, спиращите дъха гледки, които се откриват. “Вечерта бяхме вече изплезили езици и не можехме все още да осъзнаем какво ни се е случило”, смее се Дидо.
И историята продължава: “След тази обиколка толкова се запалих, че после започнахме да караме нон-стоп по 60-70 км из околностите на София. Има прекрасни местенца и много красиви пейзажи… Все гледаме да намираме интересни места, по възможност из планината, далеч от големия град.” Споделя, че едно от любимите му кътчета в околността, което със сигурност ще се хареса и на други активните колоездачи, е живописен път покрай Кремиковци, над близкия Кремиковски манастир.
Сред списъка с любими дестинации попадат, разбира се, и Родопите. Там все пак трябва да отделиш повече време, ако искаш да обиколиш планината. Самият той е предприемал организирано тридневно пътешевствие на палатки и сподели няколко ценни съвета от тогава: “Най-умното нещо, което направихме, е че тежките багажи, като палатки и провизии, ни ги прекараха с кола, а ние се движехме само с една раничка на гръб. И няма как иначе, защото втория ден изкачихме три или четири върха един след друг и на места се налага да носиш колелото на ръце!”
Следват и приключенията зад граница, а именно – о.Тасос. Обиколката на острова е точно 100 км – идеално разстояние за Дидо, така че да успява да поддържа атлетично тяло.
Казва, че нищо друго не му дава този адреналин и тръпката да си едно с дивото, както планинското колоездене. И говори все по-разпалено: “Бориш се с всякакви стихии – вятър, бури, кал, дъдж, и знаеш, че всичко е в твоите ръце! Много е забавно! Динамиката и живописните гледки, които се откриват са просто несравнимо изживяване.”
Според него колоезденето е нещо много полезно и въпреки, че все повече хора го правят, би било чудесно, ако всички се замисляме и предприемем мерки да живеем по-здравословен живот. “Това включва не само да се движим повече, но и да внимаваме и с храната, която консумираме. Не виждам логика в това да даваш безумно много пари за манипулации, хапчета за отслабване и пр. Много по-смислено е да живееш разумен начин на живот – т.е. да се храниш спрямо натоварването ти и да се движиш повече.”, съветва певецът.
Често тази промяна не е чак толкова трудна, а е въпрос само на настройка. “Всеки от нас носи дивото в себе си и иска да изживява такива моменти и да покорява! Просто сме склонни да го забравяме. По-лесно ни е да използваме инерцията и да се пуснем по течението. А трябва само да си го припомним и да действаме!”, завършва Деян Каменов – Дидо. Не звучи толкова сложно, нали?