Корпоративната социална отговорност навлиза в по-зрял етап през 2012 г.

С времето това ще се превърне в единствения подход, който може да им осигури устойчивост и дългосрочна печалба. Това прогнозират специалисти и ръководители на компании, които от години развиват КСО инициативи. Въпреки негативния ефект, който кризата оказва върху всички други сфери на живота, в случая тя по-скоро ще изиграе положителна роля като един от двигателите на тази трансформация, смятат още те.

Стратегическа дейност

“КСО става все по-стратегическа дейност, което означава, че най-накрая започваме да се отдалечаваме от обикновената благотворителност и да възприемаме по-усъвършенствания подход към това как всъщност правим бизнес и как това се отразява на заинтересуваните страни, околната среда и обществото”, коментира един от създателите на международния стандарт ISO 26000 Мартин Нойрайтер.

Според него, освен че създава лоялност сред потребителите и клиентите, това улеснява дейността на компаниите и трябва да се разглежда като инвестиция, а не като разход. Значителна промяна на отношението към КСО през тази година прогнозира и управителят на “TNT България” Иван Василев. “От лъскав фетиш и магнит за сноби тя ще започне да се изпълва със смисъл и да придобива гражданственост”, смята той. По думите му компаниите все повече осъзнават, че отговорният бизнес е този, който оцелява и се развива.

Корпоративна социална възможност

В същата посока е и новото определение за КСО, което Европейската комисия даде в последното си комюнике от края на октомври, според което става въпрос за основна бизнес цел и стратегическа визия за начина, по който компаниите печелят парите си. В документа се посочва, че КСО е “отговорността на предприятията за въздействието им върху обществото”. Това означава да се ограничат до минимум отрицателните екологични, социални и икономически ефекти и максимално да се използват положителните.

От Брюксел отбелязват, че ако се прилага правилно, КСО може да доведе до ползи както за бизнеса, така и за обществото, което е много по-устойчиво. За постигането на тази т.нар. споделена стойност, или това, което някои експерти определят като “корпоративна социална възможност”, се препоръчва комбинация от закони, пазарни инициативи и колективни саморегулации.

Една от интересните идеи е включването на специални изисквания към кандидатите за държавни поръчки. Още през миналата година ЕК публикува насоки за социално отговорните обществени поръчки, в които обясни как такива елементи могат да бъдат добавени в процедурите, без да се нарушават европейските закони. Според Брюксел тази практика може да се използва от правителствата и за насърчаване на участието на някои недостатъчно представени бизнес организации като малките и средните предприятия.

На всички нива

Специален фокус върху малкия и средния бизнес беше поставен с инициативата на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, която стартира миналата есен. Програмата предвижда участниците в нея да поставят изисквания за КСО практики към своите доставчици и партньори след известен гратисен период, през който да ги обучат.

Макар и доста популярна в по-развитите страни, тази идея е нова за България и досега се е прилагала най-вече от дъщерните дружества на големите западни компании. През 2012 г. обаче изпълнителният директор на организацията Марина Стефанова очаква КСО да стане част от културата на малките и средните предприятия. По думите й ще има развитие и на регионално и браншово ниво.

Такава е инициативата на Българската минно-геоложка камара за разработване на стандарт за устойчиво развитие на минната индустрия, който ще бъде първият подобен браншови стандарт у нас.

Концентрация или интеграция

Като цяло КСО ще става все по-глобална практика и страни като Китай също ще направят стъпки за осигуряване на устойчиво развитие, прогнозира вицепрезидентът на американската консултантска компания Fenton Сюзън Макфърсън. Според нея заради големите дългове на редица правителства по света бизнесът и неправителственият сектор ще играят все по-важна роля при налагането на принципите на устойчивото развитие, а позицията “директор по устойчиво развитие” ще набере популярност.

На друго мнение е обаче Мартин Нойрайтер, който очаква тази длъжност да залезе. По думите му се наблюдава тенденция към интегриране на социално отговорните практики в ежедневната работа на различните отдели на дадена организации вместо концентрирането им в отговорностите на отделен мениджър.

Ключова година

Във всеки случай годината ще бъде ключова за цялостното развитие на корпоративната социална отговорност, смята Марина Стефанова. Една от причините за това е предстоящата през юни Международна конференция на ООН за устойчиво развитие “Рио+20”. Двадесет години след конференцията за околна среда и развитие, която се проведе в Рио де Жанейро, държавните лидери отново ще се съберат в бразилския град, за да проследят прогреса си и да обсъдят начини за справяне с новите предизвикателства.

Специален акцент ще бъде установяването на зелена икономика, чиято цел е да се подобри благосъстоянието на хората чрез публични и частни инвестиции, които защитават околната среда. Ще бъде обсъдено и изграждането на институционална рамка за устойчиво развитие. За успеха на всичко това особено важно ще бъде сътрудничеството между заинтересуваните страни.

Нещо повече, възприемането на принципите на устойчивото развитие ще бъде полезно за всички. То ще помогне на бизнеса не само за повишаване на доверието към него, но и за по-ефективното му функциониране. Това от своя страна ще доведе до по-добра конкурентоспособност и по-успешна икономика.

Какво казва бизнесът

“През следващата година корпоративната социална отговорност ще претърпи метаморфоза – от лъскав фетиш и магнит за сноби тя ще започне да се изпълва със смисъл и да придобива гражданственост. Донякъде заради кризата, но в по-голяма степен заради все по-голямото осъзнаване, че отговорният бизнес е този, който оцелява и се развива.”

 

Иван Василев, управител на TNT България

“”EVN България” е поело ангажимент принципите на Глобалния договор на ООН да станат част от нашата стратегия, култура и ежедневна дейност. Прогнозата ни за предстоящата година е за активно развитие на КСО чрез открит диалог с всички заинтересувани страни. Ние от “EVN България” ще продължим активно да работим в тази насока.”

 

Йорг Золфелнер, регионален мениджър на EVN за България

“И през 2012 г. “Асарел-Медет” ще продължи да инвестира в обществено значими проекти, като приоритет остава подкрепата за община Панагюрище. Една от най-амбициозните ни цели е на браншово ниво. Високо оценяваме, че Българската минно-геоложка камара инициира разработването на стандарт за устойчиво развитие на минната индустрия. Това ще бъде първият подобен браншови стандарт у нас.”

Александър Чобанов, директор  “Човешки ресурси”, “Асарел-Медет” АД

Какво очакват специалистите

Марина Стефанова, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН:

– Надявам се в България да се говори много повече за КСО

– “Рио+20” ще даде дългосрочна визия за развитието на зелената икономика

“2012-а е ключова година за цялостното развитие на корпоративната социална отговорност – както в световен и европейски мащаб, така и на местно ниво. Дългоочакваната среща на високо равнище по време на Международната конференция на ООН за устойчиво развитие “Рио+20” през юни ще даде дългосрочна визия за развитието на зелената икономика – нисковъглеродно производство, зелени работни места, внедряване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност във всички сфери на индустрията.

Подготовката за събитието започна в началото на 2011 г. и е достатъчно доказателство за сериозните намерения за достигане до нови и конкретни решения по въпросите за устойчивото развитие.

От друга страна, новото Комюнике на Европейската комисия по КСО, публикувано в края на октомври 2011 г., очертава рамките ни за работа в следващите три години. В CSR Europe, към която БМГД на ООН се присъедини през декември 2011 г., планираме конкретни дейности за изпълнение на насоките в него.

През 2012 г. аз лично се надявам в България да се говори много повече за корпоративна социална отговорност на регионално ниво, на браншово ниво. Този термин да стане част от корпоративната култура на малките и средните предприятия.

Имам високи очаквания и към новия президент. Считам, че неговата роля за провеждане на дългосрочен диалог и конкретни политики за насърчаване на отговорното поведение на всички заинтересувани страни може да доведе до по-бързо и успешно възприемане на КСО като отличителна мерна единица за българския бизнес.”

Мартин Нойрайтер, главен изпълнителен директор на The CSR Company, участвал в разработването на стандарта ISO 26000 – “Ръководство за социална отговорност”:

– КСО ще се превръща все повече в основна част от дейността

– Започваме да възприемаме по-усъвършенствания подход към това как правим бизнес

“Корпоративната социална отговорност (КСО) ще се превръща все повече в основна част от дейността през 2012 г. Unilever вече обмисля да закрие отдела си по КСО, защото е в процес на интегриране на социално отговорните практики във всеки отдел на организацията си. Според компанията задължение на всеки мениджър и служител е да включи КСО в ежедневната си работа.

Докато достигнем това ниво обаче, ще трябва да извървим още път. Стандартът ISO 26000 ще се превърне в предпочитан инструмент от компаниите и организациите по света, който да им помага при изпълнението на КСО и който да показва на света и на заинтересуваните страни, че работят по социално отговорен начин. КСО става все по-стратегическа дейност, което означава, че най-накрая започваме да се отдалечаваме от обикновената благотворителност и да възприемаме по-усъвършенствания подход към това как всъщност правим бизнес и как това се отразява на заинтересуваните страни, околната среда и обществото.

Това е в синхрон с Комюникето на Европейската комисия, което ясно показва, че КСО не е нещо доброволно, а нещо, което компаниите трябва да направят, ако искат да си осигурят устойчива печалба в дългосрочен план.

И накрая КСО ще стане по-измерима. Това, което не се измерва, не може и да се управлява, така че ще имаме нужда от оценка колко пари са похарчени за КСО и какво въздействие е постигнато с тях.”

Сюзън Макфърсън, вицепрезидент на американската консултантска компания Fenton:

– Ще се развиват програмите, в които участват служителите

– Бизнесът и неправителствените организации ще играят все по-голяма роля

“През 2012 г. все повече ще се развиват КСО програмите, в които участват служителите. Ако икономиката продължи да забавя ход, компаниите ще оказват подкрепа на неправителствените организации по-често с доброволчески програми, които включват служителите им, отколкото със дарения.

КСО ще става все по-глобална инициатива, а не запазена територия на западните страни. Компаниите от държави като Китай ще направят сериозни усилия за преминаване към устойчиво развитие.

Потребителите ще бъдат по-скептични и ще изискват повече прозрачност не само от компаниите, но и от неправителствените организации. Нуждата от по-тясна връзка на организациите с дарителите и заинтересуваните страни беше подчертана и при проведеното от Fenton и GlobeScan проучване през 2011 г.

Ще се откриват и заемат все повече позиции за директори по устойчиво развитие (CSO).

Тъй като редица правителства по света продължават да губят контрол и пари, бизнесът и неправителствените организации ще играят все по-голяма роля при налагането на принципите на устойчивото развитие.

Автор: Иглика Филипова
Източник: capital.bg