Поли вече ще гледа света не само от прозореца на социалния дом

От три месеца семейство Иванови се среща с Поли по време на групите за социализация на децата, организирани от фондация „За Нашите Деца”. Първата им среща е на Коледното тържество в детската институция. С времето Поли започва да се чувства по-спокойна и уверена с бъдещото си семейство – заедно играят, смеят се, а за довиждане им маха с ръчичка и изпраща въздушни целувки.

Съдбата на Поли е като на много български деца, които прекарват първите години от живота си в социален дом. На 11 месеца е настанена в дома за медико-социални грижи „Св. София” по решение на отдел „Закрила на детето” поради лошите условия на живот в нейното семейство. До тогава тя и братчето й живеят във фургон с баба си, защото мама я няма – тя живее извън България.

В дома момиченцето започва да ходи, научава думички и ги свързва в кратки изречения. Поли е жизнерадостно и пъргаво дете – не спира да тича, да опознава света около себе си, дори може сама да се храни и да си обува обувките. Тя започва да показва емоциите си – когато я похвалят пляска с мъничките си ръчички и казва „браво”, а когато хареса някой, се сгушва в скута му. С времето Поли става все по-самостоятелна – сама си измисля игрите и умее да включва в тях и възрастните.

Виждайки момиченцето с големите любопитни очи, приемните родители Петя и Иван решават да се грижат за нея в дома си. Те имат пораснали син и дъщеря, които вече са поели по своя път. Петя и Иван са стигнали до момент в живота си, в който искат да дарят семейна топлина на дете, лишено от родителски грижи. Знаят, че някой ден Поли може да си тръгне, но са готови за раздялата, ако за момиченцето се намери по-добро и дългосрочно решение. И тогава домът им ще бъде отворен за други деца, които също имат нужда от семейство.