“СТАНИ БОГАТ“ за граждански организации

Вярвате ли или не, верният отговор е В). „Тези три основни елемента на свободната нация – правителството, избрано от хората, добре функциониращ пазар и гражданско общество, са като трите крачета на столче”, разяснява Хилари Клинтън в едно свое обръщение.

“За да не паднем от стола”, е необходимо държавата да започне да се консултира с гражданските организации. Когато има активна комуникация и от двете страни, се раждат много повече идеи и се взимат много по-добри решения, смятат представители на 20 НПО, включващи в мрежите си над 250 организации.

Липсата на прозрачност е една от основните причини за негативните нагласи спрямо сектора сред обществото. Нито Сметната палата, нито НСИ и НАП дават информация колко пари привличат НПО от чужбина. А схващането, че гражданските организации фиктивно отчитат дейност, става все по-масово, въпреки десетките примери за добри практики.

За да реализират своите каузи, организациите имат нужда от подкрепа – финансова, морална, законова. Все още обаче България няма изградена политика спрямо гражданския сектор. Много добри идеи растат сред „бурени” и се борят за оцеляването си. „Климатът и условиятау нас може и да са благоприятни за туризма, но не и за съществуването и развитието на гражданско общество”, посочва Любен Панов, програмен директор на Български център за нестопанско право.

Как стои въпросът с жокера „Помощ от приятел”. Ако приятелят е държавата, връзката е много лоша и не се знае дали някой ще ни вдигне. Все още няма единен функциониращ механизъм за финансиране на НПО у нас. Липсва и орган, отговорен спрямо политиките на гражданските организации. В това отношение нашите съседи Черна Гора, Хърватия и Македония са с крачка напред.

В момента основните източници на финансиране на НПО в световен планса три:

53% – от собствени приходи
34%- от държавата
12%- от дарения

Поемете си въздух и се съсредоточете!

Въпрос за втора сигурна сума: Какво трябва да се направи, за да имаме истински работещ граждански сектор?

А) Изграждане на работещо партньорство между държавата и гражданските организации

Б). Постигане на финансова устойчивост на гражданските организации в България

В) Създаване на условия за гражданска активност

Оставате! Каквото и да отговорите, ще бъде вярно.

До края на 2013 години общо 6 институции трябваше да изпълнят 11 мерки, заложени в Стратегията за подкрепа развитието на гражданските организации 2012 – 2015. Най-много ангажименти бяха поети от Министерството на правосъдието и Министерството на финансите. Пасивността на институциите, активизира гражданския сектор, който се обедини около следните искания:

Определяне на вицепремиер/министър, отговорен за изпълнение на Стратегията
Определяне на заместник министри за контакт в Министерството на правосъдието и Министерството на финансите
Регламентиране в ЗЮЛНЦ на Съвета за развитие на гражданското общество и Фонда за НПО
Средства в Бюджет 2015 за финансиране на граждански инициативи, избрани след конкурс
Стартиране на процеса за следваща стратегия

Последен въпрос: Има ли печеливши в цялата ситуация и кога правилата на играта ще се променят?

***********

Настоящата статия е част от поредица публикации, посветени на темата „Механизъм за финансиране на гражданските организации от държавата: защо, как и кой?“, подготвени в рамките на проект „Партньорство в стратегии и действие“, изпълняван от Български център за нестопанско право в партньорство с Фондация ПАЦЕП.

Проект „Партньорство в стратегии и действия“ се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.