Задължително или доброволно отчитане на устойчивото развитие

Всяка една компания, която е открила сама за себе си тези ползи, със сигурност вече се е възползвала от тях и използва механизъм за отчитане на своята дейност в областта на КСО. Тя прави това доброволно, защото го смята за полезно и за необходимо да отдели нужните средства и ресурси, които да й осигурят един надежден източник на контрол.

За да бъде методът максимално ефективен и за да може компаниите наистина да сравняват своите резултати както през годините, така и по между си, е необходима единна система и критерии, които да важат за всички. Но дали това означава отчетността да бъде задължителна и да бъде определяна от една държавна институция например?

Корпоративната социална отговорност е доброволна инициатива. Тя започва там, където свършва закона и е изцяло мотивирана от желанието за поддържане на конкурентоспособност и постигане на максимална ефективност в управлението и използването на ресурсите на компанията. Тя не е продиктувана от закона, а по-скоро от изискванията на обществото и потребителите. И именно факта, че е доброволна я прави толкова ефективна. Инициативата идва от бизнеса, идва от вътре, не отвън – от закона. Тогава редно ли е по такъв начин да се формализира една такава доброволна инициатива и ако да, защо?

Може би първо трябва да си отговорим на въпроса нужно ли е всички компании да са социално отговорни, за да може светът наистина да се промени изцяло или големите корпорации стоят в основата на промяната? И ако отчетът е валиден за всички, то какви ще са показателите и еднакви ли ще са те за различните компании? Дали наистина не е назрял моментът, в който всеки трябва да поеме отговорността си за своето влияние? А може би е вече късно и необратимо това, което се случва с планетата, с икономиката…

Според мен отчитането на устойчивото развитие на компаниите трябва и ще стане задължително. Но това трябва да бъде по желание и по инициатива на самия бизнес. Тогава то ще бъде най-ефикасно и няма да бъде в тежест на компаниите, тъй като те сами ще са заявили, че разбират ползата от въвеждането му. Бизнесът осъзнава, че бъдещето му наистина е устойчивото развитие и ще започне в още по-голяма степен да изисква от себе си неговото развитие. Обществото е другият основен фактор, които упражнява натиск това нещо да се случи. Потребителите все повече се интересуват от социалната отговорност на компаниите, появи се т.нар. „зелен потребител” и неговото доверие се печели много по-трудно. Той проучва всяка стъпка и въздействие на компанията по отношение на опазване на околната среда и използването на екологично чисти продукти и естествени и рециклируеми материали. Той се интересува от наличието на отчетност и достатъчно пълна информация, необходима му, за да вземе решение за покупка. Това явление наистина е способно да упражни контрол върху действията на компаниите и да ги накара задължително да публикуват свои отчети за устойчиво развитие. В противен случай те могат да изгубят позиции спрямо конкурентите си и да отбележат спад в продажбите и пазарния си дял. Никоя компания, особено в такава несигурна и постоянно променяща се бизнес среда, няма да постъпи лекомислено и да не се води от тенденциите и изискванията на потребителите за отчетност. Тя сама ще поиска да води своя отчетност и дори ще настоява да се създадат единни правила и показатели за измерването й. Това би и донесло по-голяма сигурност и дори по-малко разходи по разработването на методиката. Естествено, ако минималните изисквания не я задоволяват, то тя е свободна да разшири обхвата на отчетността си и по този начин отново да се откроява от своите конкуренти.

Автор: Десислава Тодорова, CSR Bulgaria