За работната среда и креативността

Изследователите на креативността вече са сигурни: Служителите имат нужда от усещането, че техният работодател изисква и стимулира новите идеи. Тогава те стават по-иновативни. Начин това да се случи са специалистите по персонала, чиято задача е да се грижат за идеите на служителите извън развойните отдели.

Някои компании като фармацевтичният гигант “Байер”, например, дори са назначили специален човек за това. Там е създаден специален подсайт във вътрешната интранет мрежа, на който всеки работещ в компанията може да сподели своите идеи. Всички те след това се проучват и част от тях се реализират. По този канал всеки месец пристигат 70 нови предложения. От началото на инициативата през 2006 г. до сега са събрани над 10 хил. идеи.

Този подход обаче далеч не е масов. В много компании, най-вече със закостенели структури новите идеи от ниските етажи често се смятат дори за вредни, защото нарушават съществуващото статукво и провокират мислене и действие извън правилата. Поради тази причина креативните хора често са изолирани от колегите си, смятат ги за странни или побъркани.

Голяма част от мениджърите също не обичат предложенията за промени. Причината е прозаична – в масовия случай тяхната реализация изисква допълнителни средства. А в кризата тях просто ги няма. “Който се замисля твърде късно за разходите, съсипва компанията си. От друга страна, който твърде рано мисли за разходите, убива креативността”, казва немският индустриалец Филип Розентал. Но без творческо мислене няма иновации. А без тях съществува опасност не просто за застой, а за връщане назад, което на фона на силната конкуренция може да означава смърт за бизнеса.

Практиката през последните две години е категорична: дори в кризата креативните концерни продължиха да растат по-бързо от своите конкуренти. Така че стимулирането на творческото мислене в компаниите със сигурност си заслужава.

Източник: Karieri.bg

/със съкращения/