„Приказка за Новата Земя“ – вълшебно приключение, започващо далеч отвъд сцената…или синтеза на методи, за реализиране на образованието на новото време

Това са думите на 12 годишната Йоанна, един от участниците в проекта „Талантът обича всяко дете“. През изминалата година фондация „Фондацията“ осигури, с подкрепата на Шнайдер Електрик (България), 26 стипендии за развитие на детския талант. На 30 май, в зала 11 на НДК, децата ще представят наученото, под формата на театрална постановка „Приказка за Новата Земя“. Пиесата е авторска, разработена през учебната година от децата и техните преподаватели.

Част от децата по проекта „Талантът обича всяко дете“, продължават своето обучение и през лятната ваканция, като на 8 август с тяхно съдействие, в гр. Добринище ще се реализира фестивала „Талантът обича всяко дете“. Той ще покаже пред по-широк кръг деца още един от използваните в проекта методи – „Деца обучават деца“. Чрез него, се достига до развитие на ценности, като грижа, взаимопомощ и способност за предаване на знанията. Участието във фестивала е безплатно – достатъчно е само предварително записване на сайта на Фондацията, тъй като местата са ограничени. В рамките на един ден, всички желаещи деца могат да преминат през най-вълнуващото приключение – обучение в импровизационния театър и изобразителното изкуство – най-важното преподаватели ще бъдат също деца – тези, които цяла година в обучението си се подготвят и за този момент.

Защо не чуваме децата всеки ден да говорят по този начин, за училището или преподавателите си?

Нека, само за миг да отправим поглед към училището, такова каквото го познаваме до сега – основният фокус на образованието днес е към синтезиране на отминалата история, миналите достижения на човешката мисъл и постиженията на човешкото познание. Основно гледа назад, а не напред, в бъдещето. Училището развива логичния ум, чрез натрупване на информация и възможностите на детето са измервани според неговите реакции към натрупаната информация – целта е детето да бъде въоръжено за съревнование с информацията притежавана от други хора. Ако трябва да обобщим – до сега образованието до голяма степен е било тренировка на паметта – запаметяване на данни и готови отговори.

Редно е да се запитаме – какъв е резултатът? Изследванията показват, че за последните 30 години децата са станали: по-малко емоционално експресивни, по-малко енергични и по-рядко имат готовност и желание да говорят. По-рядко откликват с хумор и използват въображението си. По-рядко са готови да излязат извън границите на общоприетото, станали са по-малко жизнени и възприемчиви, по-рядка адаптивни към способността да свържат на пръв поглед неподходящи неща и да синтезират знания и информация. По-малко склонни да погледнат нещата от различен ъгъл.

Автор на снимките: Здравко Йончев, АртФотоФонд

Какво трябва да променим? Основната цел на образованието, следва да е насочена към отключване на пълните потенциали на човека за комуникация, креативно и иновативно мислене, чрез новите начини на обучение. Най-важният аспект, за развитие е реализирането на съзнателния творец, децата да вземат с интерес участие във живота, който ги заобикаля. Независимо от предмета на обучение, те да са способни да изграждат цялостни проекти, които да спомогнат за: опознаване и изразяване на вътрешния свят на човека, провокиране на интелектуална активност, формиране на различаващи способности и предоставяне на възможността за свободен експеримент в рамките на творческия процес, без да се следват наложени модели. Изключително важно е развитието на сензитивността, способностите за интерпретиране и разбиране на информацията. Навлизането в изкуството на визуализацията, в света на въображението и изразяването им по различни начини – провокира децата да мислят пространствено и извън очертаните граници. Работата в група – източникът на действие и откриване идва към децата от другите/от групата техни връстници, с които работят и от света, който ги заобикаля.

Pages: 1 2