Социалната отговорност е въпрос на стил, самосъзнаване и зрялост

1. Доц. Сотирова, с какво се заминавате и какво Ви вдъхновява да го правите?

В последните 15-ина години преподавам, публикувам и консултирам по въпроси на бизнес етиката, организационното поведение, корпоративната култура, кроскултурните различия. Доволна съм, че у нас беше въведена и утвърдена бизнес етиката като академична дисциплина, както е навсякъде в западно-европейските и американски университети.

Обичам да работя и да се срещам с млади и нови лица, търся новото като идея, поведение, присъствие и съм убедена, че то е по-добро от старото. Сигурно някъде там е вдъхновението да полагаш усилия за нещо, което не винаги е добре възнаградено тук, сега и изцяло.

2. Какво е Вашето разбиране за Корпоративна социална отговорност и как оценявате важността на КСО за компаниите и обществото?

Разглеждам КСО като начинът, по който бизнес организацията днес разбира себе си и се представя пред обществото. По принцип има няколко начина /равнища/ да се осмисли връзката межу фирма и общество. Първата визия е тя да се мисли като резултат от натиска на конкуренцията: пазарът подрежда участниците в „правилен”, т.е. – морален ред. Пазарните изисквания водят до социално и морално желани резултати – такава е гледната точка на Хайак и др. Политиките на фирмите се базират на реда, дисциплината и санкциите. При второто разбиране има осъзнат стремеж към поддържане на минимум етични стандарти, осигурени чрез спазване на правилници, кодекси. „Правилата на играта” са важни. Това е един доста разпространен език, „въведен” и разпространен от М. Фридман през 70-те години. Мисленето и практиките на българския бизнес са някъде тук. За третото равнище някои въвеждат термина „етически капитал на фирмата”. Той е разновидност на социалния капитал и се определя от взаимодействие между стейкхолдърите – онези взаимно отговорни участници в даден бизнес проект, инвестиращи финансови, информационни, имиджови и властови ресурси в реализирането му. За мен КСО е свързана с това трето равнище.

3. Каква е стойността на доброто име?

Известно е, че днес стриктно се оценява и измерва репутационният капитал на компаниите. При това възникват нови и трудно решими от бизнес и финансова гледна точка въпроси, например – за трансфера на добро име и имидж. От социално-етична гледна точка тук сложният проблем е как да се регулира „гоненето” на етична репутация, каква е цената на преследването на добро име? Нека се върнем към това, че стейкхолдърската визия е в основа на съвременния подход към КСО и бизнес етиката. Той е фокусиран върху действителното поведение на всички участници, а не толкова и не само върху и имиджмейкърството като механизъм за осъществяване на КСО.

4. Вие имате поглед по въпросната тема – как стоят нещата в САЩ и Европа? Как се възприема там Корпоративната социална отговорност?

Въпросът има множество кроскултурни аспекти: накратко казано, ако използвам популярното заглавие на Кейгън, „европейците са от Венера, а американците – от Марс”. Културни разлики има още на равнище общоприет смисъл на думите бизнес, етика, бизнес етика – дори психолингвистичните и социолингвистични особености са съществени. В Северна Америка, където всъщност възниква и се институционализира бизнес етиката и КСО, доминира прагматичната нагласа, търсенето и поемането на индивидуална отговорност. Мениджърите се опитват да формулират етични процедури, правила и политики за прилагането им. Развива се организационното консултиране, „посочват ясно добрите и лошите”, конкретизират се „добрите практики”, разработват се блиц тестове за етика на служителя, дават се съвети, насочващи въпроси, указания, предупреждения и др. За американското разбиране за бизнес етика парадигмата на правото е водеща. Фигурата на съдията е била въздействаща, като е формирала здрава основа на социалната етика. За Eвропа критическото социално мислене и образците на социалната държава играят ролята на подобна парадигма.

5. Смятате ли, че корпоративната социална отговорност все още „прохожда” в България или вече има компании, които обособяват един по-цялостен образ на тази концепция на родна почва?

Всичко има под слънцето, и у нас има различни равнища на правене на бизнес и на разбиране на социалната му отговорност. Има вече и групи компании, деклариращи и споделящи свои ценности за социално отговорен бизнес (СОБ) – например Български форум за бизнес лидери. Провеждат се кръгли маси и конференции с подобна насоченост, т.е. – забелязват се стъпките в правилната посока на институционализиране на КСО и бизнес етиката. Ролята на лидера, бил той мениджър или собственик, е заразителна! Има и у нас собственици на утвърдени фирми, които имат траен интерес към личностно усъвършенстване, към обучение на служителите си и предават този свой дух на останалите.

Но има и препятствия на социо-културно ниво, които трудно се преодоляват. В нашето публично говорене например моралната оценка е клеймо, от което има малко практически следи. Негативизмът, непрозрачността и апатията са пречка. Моралната перспектива липсва в публичния изказ. Очакван и преобладващ е аморалният изказ, валиден както за политиката, така и за икономиката и бизнеса.

6. Какви тенденции се наблюдават у нас? Вярно ли е, че в Бъглария само големите и предимно чуждестранни компании имат изградена КСО политика?

Наистина едни от първите компании с изградена КСО бяха предимно чуждестранни и това е естествено за 90-те години на миналия век. За КСО опитът и добрият пример на мултинационалните компании винаги е водещ.

Не всяка компания може да си позволи мащабни програми, като например инициативата на Xerox “Social Service Leave”, която съществува повече от 30 години. По тази програма около 20 – 25 души отиват на едногодишна работа, заплатена от компанията, в неправителствения сектор, работейки за каузи като прехрана, бедност, обучение на малцинства, работа със серопозитивни и др. Проучването на добрите практики „на големите и силните” е добър начин да развиеш собствена действена политика на СОБ. Мисля, че и в този случай имитацията на доброто и подражанието на отличниците е реален механизъм. Това е основният смисъл на т.нар. „етическо лидерство”.

7. Социалната отговорност въпрос на мода ли е или въпрос на ценности?

Мисля, че в модата има трайни елементи, както и ценностите не са само „непреходни и изконни”. За да избегна тривилния и верен отговор „и едното, и другото”, ще кажа, че социалната отговорност е въпрос на стил, самосъзнаване и зрялост за всяка конкретна бизнес организация. Социалната отговорност на прохождаща и малка фирма в една бедна балканска страна е нещо различно от тази на вековна мултинационална компания. Един от добрите модели за развитие на социално отговорната компания се основава на етапите на морална зрялост на бизнес организацията, предложен и приложен първоначално от „Nike”.

Разбира се, на глобално ниво бихме могли за забележим „модни тенденции” и да открием, че кризата и посткризата са благоприятни за СОБ. Имам предвид промените и взаимните влияния между етическия, икономическия и политическия дискурс /говор/. Съществуват изследвания, които показват промяна в глобалния публичен език: през последните години „икономика”, „стабилност”, „устойчивост”, „баланс между работа и почивка” стават по-често употребявани думи в сравнение с „бизнес”, „растеж”, „инициатива”, „предприемачество”.

8. Доколко е важно направлението на КСО политиката на една компания да е в унисон с основната й дейност?

И този въпрос има много правилни отговори. За мен подобен унисон е положителна черта и предимство. Например, мобилен оператор насочва своите ресурси и действия към медико-социалния проблем дислексия. „Мошеж ли да ушич?” беше популярен плакат в университета за една толкова нужна консултация за студенти със затруднения. Аргументът „да, ама те имат интерес да го правят” е несъстоятелен: от никъде не следва, че социално-отговорно и етично е онова, което правиш въпреки своя интерес. Положителното оценяване на жертвоготовното поведение е силно характерно за нас, българите, но то може и да пречи за съвременно развиване на КСО.

9. Каква е Вашата прогноза за развитието на КСО практиките в България?

Европейската „рамка” е важна и за КСО – стандартите стават императив, от качеството на храната, която произвеждаме и ядем, до етичните стандарти за индивидуално и фирмено поведение. Все повече хора у нас четат внимателно надписите на храните и се опитват да си купуват от „истинските” млечни и месни продукти. Е, винаги ще останат и хора, които не могат да си ги позволят или пък не могат да устоят на „боклучената” храна …

10. Пожелайте ни нещо по случай старта на първата българска мрежа за Корпоративна социална отговорност CSR Bulgaria:

Бъдете реалисти, но не се отказвайте да действате! Харесва ми девизът на Карл Пети, от когото според някои започва Европа: “Plus ultra”. Продължавай нататък!