В УНСС се проведе кръгла маса “Устойчивото потребление в България”

Поводът за събитието бе предствянето на резултатите от приключващия до края на годината проект “Устойчиво потребление в България – промяна на моделите”, финансиран от фонд “Научни изследвания” към МОН, изпълняван от катедра „Природни ресурси” на УНСС , в партньорство с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” (ПУ) и Българска национална асоциация на потребителите (БНАП).

Темата на кръглата маса бе в унисон с приетата на Конференцията на ООН по устойчивото развитие „Рио+20“ 10-годишна рамкова структура от програми за устойчиво потребление и производство. В сутрешната сесия беше представен проекта. Целите му бяха:

проучване на инструментите за създаване на политика за устойчиво потребление в България,
изследване на възможностите на системите за предаване на информация за изграждане на устойчиво потребление,
идентифициране на модели на устойчиво потребление на индивидуалните потребители и домакинствата в България чрез разкриване на основите на потребителския избор (поведение).

Бяха разгледани два примера, потребителското поведение на индивидуалните потребители и домакинствата в България при разделното събиране на отпадъци и при покупки на биологични (органични, екологични) храни.

В направено проучване сред представители на 164 общини, обхванати от системата за разделно събиране, се установява висока информираност относно правилата, които следва да се спазват при събирането и изхвърлянето на домакинските отпадъци, независеща от основните демографски характеристики на запитаните. Едва 8.8% изхърлят всеки път разделно боклука си, а тези, които не го правят изтъкват като основна причина факта, че в разделните контейнери се изхвърлят всякакви отпадъци, както и че фирмите за чистота смесват отпадъците при събирането. Социално приемливото поведение („съседите, приятелите ми рециклират”) или липсата на такова също се явява силен детерминант за потребителското поведение. Хората се оплакват и от неудобното разположение на контейнерите.

Изводите от направеното изследване са, че индивидуалните нагласи за устойчиво поведение в страната не са високи. Липсата на икономически и финансови инструменти за стимулиране и слабостите в организацията на разделното събиране имат демотивиращо въздействие. Необходима е ефективна правителствена политика, която да насочи усилията на всички заинтересовани страни за налагане на разделното събиране на отпадъци, като модел на устойчиво потребление в България.

Обръщайки внимание на асиметрията на информацията, с която разполагат българските потребители, авторите на проекта изследват възможностите на прилагане на сравнителни изпитвания като инструмент за предоставяне на потребителска информация като правят проучване сред клиентите на сп. „Активни потребители”. Потребителите заявяват категорично, че получената информация от сравнителни продуктови тестове, направена от независима организация, влияе в голяма степен при избора на марка или на определен производител. Производители и търговци също дават положителна оценка за инструмента. Авторите апелират към създаване на Система за сравнителни продуктови тестове на национално ниво с участието на всички заинтересовани страни, което значително ще подобри защитата на българските потребители.

Сертификационните схеми от трета независима страна за продукти и за системи (с фокус върху екологичните характеристики) също притежават съществен потенциал за предоставяне на потребителска информация в България. Информация за екологичните продукти сред потребителите не е достатъчна. Установява се, че българските потребителите се нуждаят от повече информация за методите на производство и преработка, прилагани при биологичното земеделие, за стандартите, сертификационните схеми и контрола.

Pages: 1 2